с най-едрите дупки,
по -лесно да пресея 
житото от плявата 
и прибера го в душата си.
Да го посея в сърцето си
и отгледам с обич приятелство.
Че нямах си работа друга, та
реших и птиците да броя 
отново на есен,

нищо, че вятъра палав все ми пригласяше 
и ме разсейваше с усмивки накъдрени...
Закачливо, тихо нашепна ми, 
че свраките не зимували под 
чуждите стряхи, а отлитали с другите,
късмета си пак да потърсят със грачене.